ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДИШНАТА СТАТИЯ… ИЛИ, ПО-СКОРО, ОТГОВОРЪТ МИ НА ПУБЛИКАЦИЯТА ЗА КРАСТАВИЦИТЕ ОТ БЛОГА НА PETER LANE /http://www.peterlanephotography.com/blog/bg//

Не се стърпях и реших, че обезателно трябва да отговоря на моя приятел Пит с едно писмо, което предоставям на вашето внимание ТУК: Не бях никак добре няколко дни, поради температура и други последвали болежки. Лежа си на дивана в пълно отчаяние, че нямам сили да стана до компютъра си и да се отдам на моите си Младоженци и Партньори за 18 часа, както обикновено. Опях света с оплакванията си колко безпомощна съм и колко е ужасно да не можеш да си работиш онова, което мнооого обичаш. Даже ме е срам да си призная, че покрай моите опявания и безсилни вопли на отчаяние, моите прекрасни момичета и моята любов Милен ме обгрижваха с внимание 24 часа. А аз… само им надух главите. Но вече съм по-добре и съм отново в действие и дерзая напред, както винаги!       А сега за…  

ЗА КРАСТАВИЦИТЕ НА ПИТ И АДИ, И… ВСИЧКИ, КОИТО СПОДЕЛЯТ ИСТОРИЯТА ЗА КРАСТАВИЦИТЕ

Сигурна съм, че този израз ще се превърне в легенда и ще върви от уста на уста поколения наред, защото така му е било писано на този КРАСТАВИЧЕН ИЗРАЗJ  

Откъде дойде той? Имам предвид, идеята за краставиците.

Нали знаете, че нашето болнично обслужване е свързано, за огромно съжаление, със суми «под масата». Е… наближава денят на раждането на втората ни дъщеря. И то не кой да е ден, а 1 Юли 1999 година. Надали годината е от значение за читателите, но е важен празника под надслов July Morning. Носрочено е секцио за по-късна дата, но аз имам усещания за 1 Юли и това си е. А и вече съм в деветия месец, много ми е тежко и горещо, и Лени танцува бясни танци в корема ми… И деня преди 1 Юли е време да внесем сумата за операцията на доктора ми. Появава се Милен със 800 долара на заем. Ле-ле какви пари, нали? Излизаме на балкона на Майчин дом и тихичко си говорим с доктора, та да не ни чуе никой. Парите са в плик. Доктора брои скришом и без да вади от плика. Усмихва се непринудено и казва: «Ами…ами… той анестезиолога иска повече от първоначално поисканото от него и… Нали ме разбирате?» А Милен, също толкова непринудено, подаде в отговор: «Напълно разбирам, но, докторе, нека не пазарим краставиците за 2 лева, ако навсякъде същото качество и количество се продава за 1 лев. Да не е единствения анестезиолог в болницата. Има много, които няма да откажат предложената по поискване сума.» А аз, Ади, съм се подпряла на перваза на балкона, обхождам София с поглед, консумирам поредната порция «нещо за ядене» и се усмихвам благо и драго.

Не се замислях няколко години за нашите си краставици. /А да, докторът, разбира се, склони да се придържа към пазарните условияJ/ Но в един разговор с Младоженци преди повече от 6 години, които споделиха на една от срещите ни, че са намерили фотограф за 120 лева и че искат моя партньор да склони на толкова, аз им казах така: «Чудесно! Дерзайте с фотографа, който сте намерили. Това е чудесна сделка и няма причина да не наемете неговите услуги. Но! Винаги има едно «но», което или ни тормози много, или ни помага да преосмислим нещата. Нека погледнем заедно портфолиото от услуги и материали на фотографа за 120 лева и на фотографа-партньор на Ади, който е по-скъп, не само за да сравним количество, но най-вече за да сравним качеството на естетиката.» Е… какво мислите, че се случи. Извадихме картите на масата и перо-по-перо започнахме да разглеждаме. Разглеждането трая много кратко, тъй като фотографът /Чудя се, дали да го наричам така? Помогнете!/ за 120 лева беше предложил едно невероятно портфолио от «НИЩО». Фотографът-партньор на Ади имаше много интересно портфолио от услуги и сърдечно се наслаждавахме /аз за пореден път/ на създадените от него моменти. «Избирайте! Това е вашия Сватбен ден и решенията са ваши. Но, ако питате мен, аз бих ви посъветвала, ако имате намерения да пазарувате услуги на определин цени, то е редно да сравнявате краставици с краставици, а не краставици с джанки, защото едното е чудесно за Шопска салата /например/, а другото те кара да се върнеш в детството си, когато си се катерил с риск за съдран анцунг по дърветата с предвкусието в уста за джанки, даже и неузряли, но с мека костилка, с която сполучливо можеш да пръснеш в лицето на приятеля си и да се посмеете от сърце. Има ли разлика? /както казва Пит: Въпросът беше риториченJ/.

И така изминаха още няколко години в крастевичена употреба. Изказа придоби множество вариации в приказките ми с Младоженци, партньори, приятели и познати. И то до степен, в която краставицата се превърна в символ на благополучното общуване.

Изминаха няколко години и се стигна до главите в моята първа книга “ПОМОЩ! Омъжвам се!”, които озаглавих “Кажеше “Мармалаааад!” /сватбената фотография/ и “Light! Camera! Action!” /сватбеното видео/. Позволявам си да поместя част от тези глави, за да ви разкажа за КРАСТАВИЦИТЕ.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ В СЛЕДВАЩАТА СТАТИЯ…